Как Opel Frontera се прероди и защо новият модел ще ви изненада

Когато автомобилен производител реши да възроди стара моделна линия, често резултатът е ретро визия, малко PR шум и компромиси при шофирането. Но не винаги. Понякога се появява нещо повече от претоплена класика с позната емблема. Opel Frontera, някога наричан „Range Rover за обикновените хора“, се завръща. Но вече не е онзи здрав офроудър от 90-те, с който чичо ви е газил калните пътища. Днес Frontera е градски тип с маратонки и тениска, който познава планините само от снимки, но с удоволствие ще се снима с нея за TikTok.

Frontera вече не е рамовият бестселър, който върлуваше из европейските класации и се чувстваше у дома си по черните пътища. Новото поколение е създадено за градската среда и предпочита тясното място на паркинга пред офроуд приключенията. Да го наречем просто „нова версия“ би било подвеждащо – това е като римейк на филм: същото име, различен сюжет и публика. Старият Frontera теглеше лодки, беше удобен и неприятно лесен за кражба. Новият обаче поражда друг въпрос: „Споделя ли платформа с Peugeot?“ Да, и не само това. Под немския знак се крият френски технологии, които целят да спечелят семействата – или поне симпатиите им.

Добро ли е това? За заклетите фенове на офроуда – не съвсем. Но за повечето хора, а те са мнозинство, Frontera предлага всичко, което е нужно: простор, характер и електрически версии за чиста съвест на фермерския пазар.

С две думи – Frontera 2025 е като бивш рокер, който сега носи вратовръзка и продава имоти: не толкова буен и харизматичен, но по-подходящ, отколкото сте очаквали. И вече не е мишена за крадци – по няколко причини.

Новата Frontera не се крие – иска да бъде забелязана. Не е Range Rover, дори не е Subaru Outback, но излъчва увереност, сякаш току-що е преминала през кал, макар че основно обикаля квартала с чаша кафе за многократна употреба.

Дизайнът следва новия стил на Opel – „Bold and Pure“. Това означава предница с характер на германски боксьор и линии, чисти като скандинавска кухня. Визор-решетката доминира отпред, като вежда над тесните LED фарове, които сякаш ви преценяват на паркинга. В центъра стои плоският черен „Blitz“ логотип, който особено в GS версията почти се слива с решетката – фин намек към онези, които обичат да парадират с марката.

Предната броня е с трапецовидна форма – детайл, който придава агресивен облик. Черни предпазни елементи подсказват, че Frontera не се плаши от чакъл, макар че дълбоката кал не е нейното място. Пластмасовите арки и прагове намекват за SUV дух, дори и само визуално.

Отстрани Frontera е ръбеста, с наследство от Crossland, но със собствен характер – уникалният C-стълб визуално отделя задната част и отдалеч напомня на малък Land Rover, ако имате добро въображение или запотени очила. Мускулести линии по капака подсказват, че дизайнерите са посещавали фитнеса. Правият покрив загатва възможност за трети ред седалки, докато в същото време всичко остава компактно и подредено – като изгладена риза с неизползвана карта в джоба.

Задната част е практична: голям капак и L-образни светлини оформят два визуални етажа, почти като да е намесен Volvo, макар че е по-скандинавско отколкото типично за Opel. Спойлерът е дискретен – прилича на консервативен чичо, който не танцува, но никога не пропуска сватба.

GS версията надгражда: двуцветен екстериор, 17-инчови джанти, черни детайли и опит за премиум излъчване. Има и класическа антена тип „камшик“ – през 2025 година! В свят на WiFi кафемашини, върху покрива на Frontera има нещо, което най-вероятно ще се счупи на първото автомиване. Все едно всичко е направено както трябва, а някой е решил да обуе чорапи върху маратонките си.

Купето напомня добре подреден лофт – всичко е за ползване, не за показ, и това е комплимент. Frontera не се преструва. Практичен и добре обмислен интериор, като немски инструмент: не винаги красив, но работи, когато другите се провалят.

Първото, което ще забележите, е Pure Panel – двоен 10-инчов дигитален дисплей (през 2025!). Инструменталното табло е ясно и точно, без излишен блясък. Мултимедийният екран е леко обърнат към водача. Графиката е остра, анимациите плавни, а цветните режими – бяло за стандартен, синьо за електрически – създават атмосфера без излишни глезотии.

Един от големите плюсове: бутони. Истински, физически бутони, не само стъклени повърхности. Климатикът има отделни бутони, а до волана има превключватели, например за изключване на звуковото предупреждение за скорост. Практично и разумно.

Материалите са предимно твърди пластмаси, но добре завършени – не евтини, а здрави, като сглобен шкаф, който не скърца. Има практични детайли: ластици около поставките за чаши и Flex-strap на централната конзола за таблет или обяд. Личи си, че някой е мислил.

Intelli-Seat предните седалки са за дълги пътувания, а някои варианти са с тапицерия от рециклирани материали – подходящо за „еко, но не беден“ имидж. Шофьорската седалка се регулира по височина, но пътническата не – ако сте над 185 см, ще се чувствате като командир на танк. Централният тунел е нисък, което кара краката да опират в твърд ръб – не е удобно. Единствените меки повърхности са подлакътниците на вратите, но след три часа всичко опира до издръжливост.

Мястото за вещи е достатъчно: големи джобове, жабка и скрити отделения. Има USB портове навсякъде, а безжичното зарядно е охладено – някой инженер е мислил. На задните седалки има пространство за колене и глава, а ниският централен тунел прави средната седалка използваема. Има лампи за четене и дръжки, но липсват въздуховоди отзад – през лятото може да стане горещо.

Багажникът е 460 литра стандартно, до 1 600 литра със сгънати седалки – практично по всеки стандарт. Дъното е регулируемо по височина, а прага е нисък, така че дори баба може да вдигне диня без болки в гърба.

Opel опростява избора – две нива: Edition и GS. Още базовото ниво дава повече, отколкото очаквате от бюджетен немски модел: стойка за телефон и 10-инчов дисплей влизат в стандартното оборудване. GS предлага всичко: CarPlay, навигация, климатик и аудиосистема, която се старае да звучи прилично.

Има и някои странности. Контактният ключ се върти като през 2005, а след завъртане има забавяне преди паленето. Стъклата се свалят с едно натискане, но за вдигане трябва да държите бутона. Някои превключватели напомнят за PSA наследство. Това не са сериозни недостатъци, а просто напомнят, че стартовата цена е около 23 000 евро и има компромиси.

Където старият Frontera беше дизелов звяр, новият е тих и интелигентен. Вече не катери планини, а се изкачва по технологичната стълбица с мисъл за околната среда.

Два хибрида, и двата използват трицилиндров бензинов мотор 1.2 на Stellantis с 48-волтов хибрид. За разлика от меки хибриди, тук електромоторът е вътре в скоростната кутия и активно помага. 21 kW може да звучи малко, но в града се усеща разлика.

Шестстепенният автомат с два съединителя е достатъчно плавен, за да засрами някои по-скъпи марки. Hybrid 100 и по-мощният Hybrid 136/145 са със същата схема, но ако искате по-лесен живот, изберете по-силния. С 145 к.с. и 0-100 км/ч за 9.1 сек. не е спортен модел, но е сред най-отзивчивите в класа си. Хибридът тръгва като чист електромобил, особено при ниски скорости, когато бензиновият двигател спи. В града може да карате до половината време само на ток – и това не е само рекламна фраза.

На пътя Frontera не се преструва на спортна. Окачването поглъща неравности като спокоен семеен човек – невъзмутим и достоен. В завоите има клатене, но не прекомерно, а управлението е балансирано и предвидимо. Нито е тежко, нито твърде леко, остава неутрално, освен ако не го натиснете прекалено.

Има и електрическа Frontera. Ако хибридът е тих офис служител, електрическият е същият човек след йога и овесено мляко. С 83 кВт (113 к.с.) ускорява до 100 км/ч за около 12 сек., но това не е важното – тук целта е спокойно, чисто придвижване. Пробегът е 305 км по WLTP с батерия 43.8 кВтч – достатъчно за град и покрайнини. Очаква се и вариант с по-голяма батерия за над 400 км. Електричката е тиха, без вибрации и дори по-добре балансирана заради тежестта на батериите долу.

Разходът при хибридите е официално 5.2-5.3 л/100 км, реално около 6 – отличен резултат за SUV от този сегмент. На магистрала е малко по-висок.

Що се отнася до безопасността, Frontera е добре оборудван – дори базовите версии имат автоматично аварийно спиране с разпознаване на пешеходци, асистент за лентата и следене на вниманието. Има адаптивен круиз контрол със сканиране на знаци – всичко стандартно.

GS добавя още: парктроници отпред и отзад, система за сляпа зона, камера за задно виждане, сензори за дъжд и светлина, и пълен пакет асистенти. Stellantis не са пестили от важните неща.

Малко пропуски: централната задна седалка няма подглавник – подходяща за дете или раница. Камерата за обратно виждане може да е по-ясна. Но има важни дреболии – 12V в багажника за хладилник или скара, широко отварящи се задни врати за лесно поставяне на детско столче.

Frontera използва доказаната платформа на Stellantis. Още няма Euro NCAP рейтинг, но основата е там за 4 или 5 звезди – конструкцията е здрава, разработката съвременна, електрониката държи нещата под контрол.

Конкуренти? Dacia Duster и Jogger са по-евтини с около 5 000 евро, но по-бедно оборудвани. Toyota Yaris Cross е с 3 000 евро по-скъп, но с различен стил. Frontera има свои предимства – здравият стил на Dacia не е за всеки, а визията на Yaris Cross е спорна. Така че Opel ще намери своя публика.

Citroën C3 Aircross е близнак по платформа – същата техника, но по-меко окачване, по-шеговит дизайн и по-икономичен интериор. Дори е по-евтин, ако сте окей с бензин. Citroën е като южна ваканция – забавен, ако не очаквате много. Frontera е готова за делника и лошото време, за по-сериозни шофьори.

Ако търсите разумен, добре проектиран и достъпен семеен SUV, който не дразни, но и не оставя безразличен, Frontera е тук – с вратовръзка и сандали.

Акценти на Frontera:
- Простор и гъвкавост: петима възрастни седят удобно, багажникът (460-1 600 л) впечатлява.
- Хибридна техника: икономична и пъргава, електрическо движение в града, стабилна на магистралата.
- Комфорт и управление: окачването е по-добро от някои по-скъпи модели, кормилото е точно на скорост.
- Модерен и семпъл интериор: физически бутони, два 10-инчови екрана в GS, логична подредба.
- Цена и оборудване: от 22 900 евро (хибрид) и 26 390 евро (електро), дава повече за парите спрямо конкурентите.
- Безопасност: дори базата има аварийно спиране, асистент за лентата, следене на водача и шест въздушни възглавници. GS добавя още.
- Дизайн: смел и чист, без излишества, характерни линии на капака, Vizor решетка.
- Умни решения: Flex-strap, ластици за чаши, двустепенно дъно на багажника, инфотейнмънт през телефон – личи грижа за детайла.

Недостатъци:
- Твърди пластмаси вътре: здрави, но конкуренти като Renault Captur имат по-мек интериор.
- Ретро елементи: контакт и бутони за стъкла напомнят за бюджетния сегмент.
- Двигателят е шумен при ускорение – не дразни, но се усеща.
- Само предно предаване – добре за град, но феновете на 4x4 от миналото ще са разочаровани.
- Базовото ниво няма централен екран – инфотейнмънтът разчита на смартфон, което не е за всеки.

Точно това съчетание от практичност, здравина и стил е силата на новата Frontera. Името „Frontera“ идва от испанската дума за „граница“. Opel наистина премества границите – не с революция, а точно толкова, колкото има значение.