auto.pub logo
Mercedes-Benz EQB

Mercedes EQB: Когато автомобилът е част от живота ти, а не проява на его

Author: auto.pub | Published on: 20.06.2025

Има коли, които целят да те впечатлят още от първия миг. Има и такива, които не правят никакъв шум – просто съществуват, като любим пуловер или стар приятел, който не е душата на компанията, но винаги е до теб в трудни моменти. Mercedes-Benz EQB е точно такъв автомобил. Не е плакатът, който синът ти лепи на стената, но със сигурност са ключовете, към които посягаш всяка сутрин.

Mercedes има достатъчно бляскави електрически модели: EQS, EQE, дори EQC. Но между светодиодите и масажиращите кожени седалки, има място за нещо по-скромно и изключително практично. Там се намества EQB.

Това не е колата, която ще купиш заради Instagram снимки. Не е спортна, не е агресивна, а на пръв поглед прилича на обикновен GLB, само че със заряден кабел отзад. Но точно в това е чарът ѝ. Този електромобил не се опитва да бъде футуристична капсула. Просто върши работата си – интелигентно, тихо и качествено.

Най-голямото ѝ предимство? Безпощадна практичност. Ако някога си се опитвал да побереш три деца, количка, велосипед, две кучета и мебели в една кола, ще разбереш. EQB почти успява – или поне не те оставя на произвола. А когато трябва да вземеш родителите си от летището и децата от училище, третият ред седалки е спасителен. Не е лимузина, но никой не седи на нечии колене.

В гамата EQ, EQB е като средното дете, което знае кога да замълчи. Ако EQA е младият ентусиаст, а EQS – официалният чичо със свита, то EQB е този, който носи храната и чисти след партито. Не е бляскав, но винаги е необходим.

За 2025 EQB получава дискретен фейслифт: нови LED светлини, някои електронни подобрения и най-важното – по-бързо зареждане и по-логични версии. Има 250+, която изминава повече, но не е бърза. 350, която е пъргава, но изразходва батерията като на празнична вечеря. И EQB 300 4MATIC – златната среда, която не изостава, но и не препуска.

EQB не се преструва на нещо, което не е. Не имитира спортен характер и не те кара да се чувстваш като пилот от Формула 1. Вместо това те кара да се чувстваш човек, който държи живота под контрол. Нека сме честни – тази кола не е глемър. Просто е добра.

EQB споделя силуета на GLB: прави линии, висока линия на покрива и кутиеобразна форма – неслучайно. EQB не е проектиран от нулата като електромобил, а е умно електрифицирана версия на съществуващ модел. За пуристите това може да изглежда като компромис, но носи голям плюс: просторен и функционален интериор, който служи на живота, не на визията.

Размерите му – около 4,68 м дължина, 1,83 м ширина и 1,67 м височина – го поставят извън компактния SUV клас. Визуално изглежда дълъг и висок, така че се усеща като истински семеен автомобил, не просто уголемен хечбек. Междуосието от 2,83 метра балансира пространството вътре и дава стабилна осанка отвън.

Няма излишни дизайнерски ексцесии – нито извити форми, нито футуристични стълбове. Просто искрени, прави линии, които изглеждат по-добре след няколко дни съвместен живот. Това е премиум версия на „кутиеобразния“ клас, където практичността е част от дизайна.

Новата решетка е черен панел с миниатюрни звезди Mercedes-Benz – като нощно небе, в S-Class стил. Впечатляваща и елегантна, визуално разширява и повдига предната част. LED светлинни ленти отпред и отзад свързват фаровете и стоповете, придавайки модерен семеен почерк. Капаците на джантите, по-гладките лайстни и подовите панели подобряват ефективността. Не е революция, но определено е осезаемо. Нови цветове като Spectral Blue и Alpine Grey добавят характер.

Вътре интериорът напомня добре подредена баухаус всекидневна: чист, функционален и достатъчно голям за три деца, майка, две торби с покупки и семейната котка (която мрази пътуванията, но идва).

Таблото е с два големи екрана, обединени в една широка площ – важната информация за водача е вляво, всичко, което децата искат да играят, е вдясно. Вентилационните отвори в стил турбина напомнят реактивни двигатели, особено в AMG Line с розово околно осветление – атмосфера „Blade Runner“.

Материалите са качествени. Има пластмаса, да, но от меката, не от евтината, която скърца само като я погледнеш. Седалките? Големи, удобни и подкрепящи – като нежен прегръдка за гърба. Смяташ, че третият ред е излишен? Малък е, да, но две деца се събират без мрънкане, което само по себе си е постижение.

Багажникът може да се конфигурира да събере сгъваем велосипед, детска количка и пак да остане място. „Фрънк“ няма – под капака са важни компоненти, които „не търпят багаж“. Но всичко необходимо се побира отзад – и още нещо.

Инфотейнмънтът MBUX е като ко-пилот, който наистина слуша. Кажи „Здравей, Мерцедес, студено ми е“ и ще пусне отоплението. Добави увеличена реалност за навигацията, персонализирано осветление и озвучаване, което превръща Spotify в симфония и получаваш салон, който не се хвали, но върши всичко с увереност.

Това е точно интериорът, който искаш, дори когато стоиш в трафик 45 минути, а радиото върти Ед Шийрън за трети път. EQB е спокоен, просторен и впечатляващо добре обмислен.

Списъкът със системи за безопасност е по-дълъг от пазарски списък за празник. Mercedes винаги е бил прецизният германски чичо, който не прави нищо наполовина – особено по отношение на сигурността. Слага ръкавици, очила и проектира така, сякаш вози собствените си деца до детската градина.

Да започнем с невидимите неща – асистиращите системи за водача. Толкова са много, че усещането е, че колата постоянно те направлява, предупреждава или дори те връща в лентата, ако се разсееш. Всичко познато – автоматично аварийно спиране, следене за умора, разпознаване на знаци, предупреждение за „мъртва зона“, асистент за лентата, помощ на кръстовища, предупреждение за напречен трафик – е тук.

Адаптивният круиз контрол Distronic е като най-надеждния ти спътник. Държи дистанция, спира и ускорява, леко завива, и, за разлика от истинския ко-пилот, никога не ти чете конско, ако изпревариш по-рязко. Подадеш мигач и EQB дори сменя лентата сам – без да се навеждаш или да се оглеждаш като жираф.

Асистент за паркиране? Разбира се. Натискаш бутон и колата сама намира място, завива и паркира като германски пенсионер – на 3 см от бордюра. 360-градусова камера показва всичко като Lego платформа – достатъчно детайлно, за да видиш котката, която се промъква зад задното колело.

Естествено, EQB има седем въздушни възглавници, включително за коленете на водача – защото някъде при краш тест някое коляно е оставало незащитено, а Mercedes са казали: „И това ще покрием“. Всичко това е защитено от здрава каросерия, наследена от GLB, създаден да издържа удари отпред и отзад.

Честно казано, списъкът със системи за безопасност е толкова дълъг, че няма да усетиш повечето, докато не потрябват. Но точно това е добрата система – бди тихо на заден план и е готова да те спаси, ако ровиш за кафе, докато излизаш от паркинга.

Mercedes-Benz EQB не е бърз автомобил. EQB 350 4MATIC ускорява от 0 до 100 км/ч за около шест секунди, а EQB 300 4MATIC – за малко под осем. Но това не е целта. Ако търсиш адреналин, купи мотор или парашут. Ако искаш кола, която не те плаши с всяко натискане на газта, а се движи тихо и уверено, EQB е твоят избор.

Има три задвижвания: EQB 250+ е с предно и най-голяма батерия, даваща до 534 км пробег – напълно достатъчно. Ускорението е меко като опит да събудиш котка – плавно, бавно и леко раздразнено.

EQB 300 4MATIC – тестваната версия – предлага 228 к.с., 390 Нм въртящ момент и задвижване на четирите колела. Не е болид, но стартира от светофара достатъчно бързо, че някои дизели да се чудят къде са сгрешили. 0-100 км/ч отнема около 7,6 секунди.

EQB 350 4MATIC е твоят „ракета“, ако трябва да оставиш всички деца на спорт и да препуснеш до железарията: 292 к.с., 6,2 секунди до 100. Но това се плаща с бързо празнеща се батерия и мисълта: „Трябваше ли ми това?“

Окачването е меко, но не плавно като лодка на дядо. Накланя се в завои, но не се клати, а двойното предаване не е за офроуд, а интелигентно разпределя силата между осите според сцеплението. Няма да го усетиш – и точно това е идеята. Колата просто върви. Държи се стабилно. Помага.

Управлението е електрическо – не бъбри, но е прецизно и надеждно като немските железници. Леко е в града, по-тежко на магистралата, но винаги ти дава усещане за контрол.

EQB не поддържа ултра-бързо зареждане с 350 кВт като Porsche Taycan или Hyundai Ioniq 5. Но на кого му трябва това всеки ден? EQB позволява до 100–135 кВт (според версията), което означава, че от 10 до 80% батерия се зарежда за около половин час. Точно колкото да изпиеш кафе, да проведеш разговор и да провериш дали партньорът ти е сложил количката в багажника.

Първият път, когато караш EQB, не се случва нищо особено. Няма уау ефект. Няма желание да звъннеш на приятели с „Няма да повярваш с какво съм!“. Няма ураганно ускорение или светлинно шоу от таблото. Колата просто кара – тихо, без драма. И го прави добре. Много добре.

EQB не се преструва. Не се състезава с Tesla по светофарите, не се прави на Ламборгини, нито ти продава илюзията, че си рали легенда на всяко завиване. EQB е като добър партньор: тих, надежден, удобен, не дразни и винаги до теб, когато имаш нужда.