НАСА сменя курса, за да изведе нова станция в орбита преди оттеглянето на МКС
Времето изтича. След пет години модифициран кораб SpaceX Dragon ще започне маневрата, която ще насочи Международната космическа станция към контролирано потапяне към дъното на Тихия океан. Въпреки това няма готов заместник и САЩ рискуват да останат без собствена орбитална база след оттеглянето на МКС, докато работата по китайската Тянгун върви с пълна сила.
НАСА вече е насочила 500 милиона долара към разработки на станции от Northrop Grumman, Blue Origin, Axiom Space и Voyager Space, но шансовете някой проект да бъде завършен преди 2030 г. изглеждат нищожни. На този фон временно изпълняващият длъжността администратор Шон Дъфи подписа директива, която преобръща цялата стратегия.
По предишния план в началото на 2026 г. трябваше да бъдат избрани един или двама победители за големи договори за строеж и сертифициране на пълномащабни станции. Проблемът е финансирането: НАСА оценява недостига на до 4 милиарда долара. Държавният бюджет предвижда едва 272,3 милиона за 2026 г. и 2,1 милиарда за следващите пет години, което е малка част от необходимото.
Сега агенцията преминава към по-малки стъпки. Ще бъде открита процедура за избор на най-малко двама, за предпочитане трима, разработчици. Сертифицирането ще дойде едва след пилотиран изпитателен полет, а най-малко една четвърт от финансирането ще се изплаща само когато станцията докаже, че може да приюти четирима души за един месец. Дългосрочната обитаемост вече няма да е задължителна.
Това дава предимство на екипи, които могат бързо да изведат в орбита прост, но работещ модул. Един от фаворитите е Vast, която заедно със SpaceX развива станцията Haven-1, проектирана за четирима астронавти при двуседмични мисии и силно зависима от системите на Dragon.
Междувременно Axiom, Blue Origin и Voyager ще трябва да преработят по-амбициозните си проекти според новите правила. Бившият ръководител на програмата на НАСА Фил Макалистър го казва директно: старият модел никога нямаше да проработи, а новият подход дава шанс на всички да стигнат финала до 2030 г.
Ясно е едно: бъдещето на Америка в орбита ще зависи по-малко от държавно финансирани мегапроекти и повече от пъргавината на частния сектор, а победата ще е за този, който най-бързо премине от чертожната дъска до стартовата площадка.
