Zenvo Mjølner: най-мощният V12 в света, насочен и към регулаторите

Датският бутиков производител Zenvo разработва, както твърди, най-мощния серийно произвеждан V12 двигател с вътрешно горене в света, в момент когато голяма част от индустрията се готви да изпрати ерата на двигателите с вътрешно горене в историята. Проектът се нарича Mjølner, по чука от скандинавската митология, с цел създаване на агрегат с 1250 к.с., способен да се развърта до 9800 об/мин и да покрива глобалните норми за емисии.

Постижението се преследва в партньорство с MAHLE Powertrain, опитна, макар и традиционно консервативна инженерна компания, подпомагала множество европейски автомобилни производители. Чрез MAHLE проектът получава „десетилетия опит“ и „доказани методологии“, фрази от пресрелийза, редувани с похвали за „мислене извън рамките“.

Zenvo настоява, че задвижващият агрегат Mjølner не е просто демонстрация на груба сила, а част от съвременна хибридна система. Целта е да се предоставят не само чисти конски сили, но и управляемост и пригодност за ежедневна употреба, уж без компромиси. Какво точно означава „безкомпромисен“ V12 с 1250 к.с. в ежедневния трафик остава мъгляво. Също толкова неясно е как подобно творение „покрива глобалните стандарти за емисии през целия жизнен цикъл на двигателя“, при положение че европейските цели за CO2 се затягат, а интересът в САЩ все по-осезаемо се измества към електромобили вместо към хиперколи.

Процесът на разработка може да се следи в документалната поредица на Zenvo в YouTube, която обещава „уникален поглед зад кулисите“, но най-вече показва изненадващо тихи работни пространства, инженери, следващи стандартни процедури, и множество кадри от ръка, които надничат между тръби и кабели.

Aurora, автомобилът, за който се разработва този двигател, трябва да влезе в производство през 2026 г. Дотогава сътрудничеството между Zenvo и MAHLE напомня, че дори в здрача на двигателите с вътрешно горене има почитатели, които не са готови да се откажат от сложността, шума и разхода на гориво. И може би именно това е идеята: Mjølner едва ли е „подготвен за бъдещето“, но несъмнено е впечатляващ анахронизъм.