Тесла и сянката на роботакситата: Когато роботът кара, а човекът гледа

Тесла отново се озова в светлината на прожекторите, но този път не с шумно събитие или буря от туитове на Илон Мъск. Вместо това, компанията действа тихо, почти незабележимо, в самото сърце на Тексас. В Остин вече се движи флотилия Model Y, украсена с емблемата „роботакси“. Но, както често се случва при Тесла, дяволът е в детайлите.

На пръв поглед тези коли се управляват сами, водени от прочутия Autopilot, който трябваше отдавна да превърне научната фантастика в ежедневие. Но вътре все още има човек. Не зад волана, а на седалката до него – оператор, чиято роля е по-скоро символична. Така Тесла може да твърди, че колите са без шофьор, макар че човешката ръка е на разположение да укроти прищевките на изкуствения интелект, преди да стане опасно.

Услугата не е достъпна за всички. Не всеки има шанс да се качи – достъпът е привилегия за избрани инфлуенсъри, верни на марката Тесла. Това са хората, чиито профилни снимки често имат зарядно на заден план и които произнасят името на Мъск с особено уважение.

Пътуването струва 4,20 долара. Не е зле, нали? Но да го получиш е друга работа. Роботаксито може да бъде извикано само между 6 сутринта и полунощ, при ясно време и когато чадърите спокойно си почиват в гардероба. Какво става, ако внезапно завали буря? Никой не знае. Може би Тесла просто ще спре и ще нацупи електронна муцуна като дете, стъпило в локва.

Резервацията става чрез приложение, което има всички екстри на дигиталната епоха: екрани, данни, избор на музика – всичко е изпипано, както при Waymo или друг модерен превозвач. И все пак Тесла не обявява шумно това начинание. Защо? Защото всяка неизправност, всеки технически проблем може да нанесе тежък удар върху репутацията на компания, чиято слава в Америка, Европа и Китай вече избледнява. От икона, марката се превръща във въпросителна.

Така че роботаксито на Тесла е тук – донякъде. Стои на прага и сякаш се чуди дали да прекрачи.