Франция и Испания: Няма връщане назад за забраната на ДВГ

С писмото си Париж и Мадрид потвърждават твърдата си ангажираност към зеления преход. Те предупреждават, че всякакви опити за отслабване или отлагане на забраната ще подкопаят доверието в европейската климатична политика и ще забавят пътя на ЕС към въглеродна неутралност до 2050 г.

Без връщане към плъгин хибридите

Франция и Испания категорично отхвърлят идеята за удължаване живота на плъгин хибридите – предложение, което няколко държави от ЕС лансираха като компромис през последните месеци. Двете правителства са категорични, че това би било стъпка назад, а не напредък. Въпреки това признават, че преходът към изцяло електрически автомобили е сериозно предизвикателство за европейската автомобилна индустрия и ще изисква силни механизми за подкрепа. Затова предлагат целенасочени стимули, които да помогнат на производителите да продължат да инвестират в електрификация, вместо да се огънат под пазарния натиск.

Разделението в Европа се задълбочава

Изявлението налива масло в огъня на нарастващото разделение в ЕС относно темпото на декарбонизация на автомобилния сектор. Италия, Словакия и Германия вече изразиха недоволство от това, което смятат за нереалистични очаквания към търсенето на електромобили. Те твърдят, че интересът на потребителите остава слаб, производствените разходи са високи, а заплахата за работните места расте. Някои автомобилни производители вече намалиха инвестициите си, търсейки начини да останат печеливши без масови съкращения.

Закон срещу реалност

Окончателният законодателен пакет, потвърждаващ забраната за ДВГ от 2035 г., се очаква до края на 2025 г. Дотогава повечето големи производители продължават да играят на сигурно, предлагайки както електрически, така и бензинови модели, за да отговорят на различните пазарни изисквания. Дори Ferrari, която разработва първия си изцяло електрически автомобил, няма намерение да се откаже от емблематичните си V-образни двигатели.

Климатичният кръстопът на Европа

Позицията на Франция и Испания подчертава, че зеленият преход вече не е само екологичен въпрос, а тест за стратегическото единство на Европа. От едната страна са решените на всяка цена да постигнат климатичните цели, а от другата – онези, които се страхуват от загуба на индустриална конкурентоспособност. Забраната от 2035 г. се очертава като големия стрес тест за Европа: ще успее ли континентът да съчетае екологичните амбиции с икономическия реализъм, или ще се раздели на два лагера – един, който инвестира в бъдещето, и друг, който се вкопчва в миналото.