Fiat и електромобилите: 50 години експерименти, пропуснати шансове и късни прозрения
Докато днешният Fiat гордо промотира своята „иновативна и радикална“ гама електромобили, си струва да помним, че идеята за електрически градски автомобил вече беше на масата в Италия още през 1972 г. За съжаление X1/23 от онези години се превърна в пореден музейен експонат в дългата и неловка електрификационна история на марката.
X1/23 беше по-малък от Fiat 500, но изненадващо умен за времето си: двуместен модел по дизайн на Микелоти с електромотор от 13,5 к.с. и пробег 80 километра. Идеален за претоварените европейски градове, ако Fiat беше имал воля да го пусне в производство. Не го направи.
През 1976 г. компанията опита отново с концепта Fiat 126 Vettura Urbana. Той предложи плъзгащи се врати и компактно решение за четирима, но отново не последва серийно производство. В електрическата сфера Fiat изоставаше далеч зад инициативите на Япония, а дори и на Франция през същите години.
Едва през 90-те се появиха първите електрически Panda, Cinquecento и Seicento под значката Fiat Elettra. Технически скромни, тежки и с оловно-киселинни батерии, те все пак стигнаха до пазара. Концепции като Fiat Downtown от 1993 г. с централна позиция на водача, алуминиева рама и пластмасови панели звучаха като фантазия на модерен стартъп, но останаха по изложенията.
През последното десетилетие Fiat най-сетне започна да произвежда електромобили в по-сериозен мащаб. Fiat 500e намери успех в Европа благодарение на дизайна и достъпните нива на оборудване, макар пробегът му да изостава от мнозина конкуренти. Новият Grande Panda EV цели същото бюджетно градско изкушение, но с батерия 44 кВтч и заявени 320 км пробег за 25 000 евро не предлага нищо, което Dacia Spring или Renault Twingo да не дават в същия ценови клас.
Подобно и Fiat 600e, рекламиран като практичен и „готов за всичко“ универсал в сегмент B, обещава комбиниран пробег 400 км (и 600 км в града), 156 к.с. и ускорение от 0 до 100 км/ч за девет секунди. Достатъчно, но далеч от отличимо на фона на европейските съперници.
Последната електрическа вълна на Fiat изглежда повече като временен порив, отколкото като последователна визия. Полувековният път от X1/23 до Grande Panda Electric показва, че електрификацията никога не е била приоритет за Fiat, а по-скоро задължение. А задълженията рядко раждат нещо наистина блестящо.
