
Въглеродните емисии достигат рекордни нива, докато зеленият преход се забавя
Глобалните емисии на парникови газове достигнаха невиждан връх през 2024 г., като отчетоха 40,8 милиарда тона CO₂-еквивалент — с половин милиард повече от предходната година. Това показва последният доклад на Energy Institute, който рисува трезва картина: въпреки рекордните инвестиции в възобновяеми енергийни източници, световната икономика потъва все по-дълбоко в зависимостта си от изкопаеми горива.
Основните замърсители остават непроменени: Китай, Индия и Съединените щати. Само Китай отговаря за 31% от световните CO₂ емисии или 12,5 милиарда тона годишно. Страната продължава да изгражда соларни и вятърни мощности, но едновременно с това отваря нови въглищни електроцентрали, оправдавайки се с „енергийна сигурност“. Така се получава своеобразна обратна форма на „зеленото измиване“ — възобновяемите източници се добавят, но не заместват изкопаемите горива.
В Индия емисиите се увеличават бързо, което отразява стремителното икономическо развитие и намаляването на бедността. С 3,3 милиарда тона годишно, въглеродният отпечатък на страната е с 24% по-висок спрямо преди десет години, движен от трайна зависимост от въглища и петрол.
В САЩ обаче ситуацията е различна. Там емисиите са под нивата от 1990 г., въпреки ръста на населението. Този спад се дължи основно на замяната на въглищата с природен газ и възобновяеми енергийни източници.
Европа отчита 15% намаление за последното десетилетие, водена от Германия и Великобритания. Източна и Южна Европа обаче изостават, задържани от икономически трудности и политическа инерция.
В останалата част на света тенденцията е еднопосочна — нагоре. Емисиите в Африка са се увеличили с 25% за десет години, в Латинска Америка и Азия — с близо 10%. Възобновяемата енергия все още не може да настигне растящото търсене, да не говорим за замяна на съществуващите изкопаеми горива.
Изводът от доклада е ясен: настоящите усилия не са достатъчни. Емисиите продължават да се увеличават, климатичните цели се отдалечават и ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C изглежда все по-нереалистично. Планетата се движи бързо — но в посока, която противоречи на обещанията.